Едро каре

Днес присъствах на трейнинг на тема: "Управление на кризисни ситуации". В тази връзка се сещам за нещо, което бях прочел преди време: В живота си човек или се намира в криза, или излиза от такава, или се е запътил към нея. Думата "криза" определено не звучи позитивно, съдейки и по коментарите от колеги, които днес предложиха да я заменим с друга дума, например "проблем". Истината обаче е, че кризата може да доведе до много положителна промяна в живота на човек и определено количество страдание да ни направи още по-силни на по-късен етап. Най-голямото предизвикателство по време на трейнинга беше момента, в който всеки трябваше да разкаже от собствен опит кризисна ситуация в личен и професионален план. Изненадах се, как всички бяха откровенни и говориха открито на тема, която определям като тема табу. Изводът беше, че всеки е оцелял и излязъл чист от своя кризисен момент и най-сигурното оръжие е да не вземаме нещата твърде сериозно. Това пък, че аз изглеждам сериозен в костюм от три части, не означава че не мога да погледна весело на несигурността, която постоянно ме преследва  :)

1.jpg
2.jpg
3.jpg
8.jpg

Костюмът от три части упорито се завръща. Елекът беше позабравения елемент, но отново е в играта. Дори и при свалено сако, елека добавя една голяма доза елегантност. Ако искате пък да давате вид на лошо и уверено момче, навийте ръкавите на ризата. Ако си спомняте старите мафиотски филми, гангстерите винаги бяха спретнати в перфектно ушити по мярка костюми (и скрити огнестрелни оръжия под тях). Със сигурност външния им вид е бил от значение, за да всяват респект.

4.jpg
5.jpg
6.jpg

Дискусията с шивачката в ателието, където си скъсявам панталоните, отново беше продължителна и трябваше да направя компромис, за да ми изпълнят желанието. Аз винаги отивам с предварително подготвена дължина, отбелязана със секретна игла, но препъникамък се оказа ширината на маншета. Аз исках маншета да е много широк, но шивачката ми каза че 3 см било нормално. В края на краищата си стиснахме ръцете на 5,5 см и всички останахме доволни.

Ще бъда безкрайно щастлив човек, ако кризите ви подминават като малка гара. Ако ли пък не, бъдете сигурни, че те са просто една нова възможност да промените нещо в живота си за хубаво,

Мони

P.S. Часът е 23:30 и аз очевидно няма да успея да си дочета книгата на Мартин Паж: "Как оглупях". Но както казва един приятел: Никой не ни е обещавал, че сбъдването на мечти е лесно :)

С какво съм облечен: Костюм: Andrews ; Риза: Zara; Мокасини: Massimo Dutti

Снимки: Daniel Ivanov Photography

Фотоапарат: Canon 600D