Любимото бяло

Нови запознанства, които направих във Виетнам през Февруари ме заведоха в Хургада, Египет. Още тогава бях сигурен, че това ще е следващата ми дестинация. Египет е място, което отлагам да посетя повече от десет години. Но очевидно на всяко нещо му идва времето. Когато започнах да споделям до къде искам да отида обаче, започнах да чувам коментари от рода на: Къде? Египет? Ти луд ли си? Знаеш ли какво се случва там? Дори имам приятел, който с намерението си да ме предпази, изрови в интернет статия, в която се казва, че в началото на годината е имало атентат в един от хотелите в Хургада. Каза ми, ако не вярвам да проверя сам. Аз обаче не гледам телевизия от осем години. Новини не чета дори от повече и сега трябваше ли да си го причинявам? Не, не си го причиних. Фокусирах се върху очакването ми от едно незабравимо преживяване там. Така или иначе си направих резервация в хотел и си купих самолетен билет. Но, по някакво стечение на обстоятелствата, два дни преди моя полет се разби самолет пътуващ до Кайро на Египетските авиолинии. Поради простата причина, че аз не се събуждам с новинарските емисии, разбрах за този инцидент от колеги, които още рано сутринта ме уведомиха. Нямах желание да се заинтересувам по-подробно какво се е случило. Но коментарите по този инцидент не спряха през целия ден и аз бях принуден да разбера все пак какво се е случило. Прочетох две статии в авторитетни английски медии. Те си бяха направили труда да направят задълбочен анализ на случилото се, с подробности за загиналите, както и със заключението, че това е терористичен акт. Бяха описали колко трагично е вече положението с туризма до тази дестинация и как едва ли не трябва да си луд, за да отидеш там. Признавам си, че в този момент и аз най-накрая се замислих накъде съм тръгнал. От друга страна пък, моите приятели, които бяха в Хургада не спряха да ми изпращат снимки. По всичко си личеше, че там е райско място. Хората си караха необезпокоявани кайт, в кристално сини води. Излежаваха се между палми и нямаше никакви признаци на нещо, за което трябва да се тревожи човек. Въпреки това, в мен се беше активирало вече известна доза притеснение. Проверих дори дали мога да откажа билета си. Оказа се, че няма никакъв проблем, дори щели да ми възстановят цялата сума. В този момент обаче, аз се замислих какво правя. Ако аз реша да не замина, за мен това ще е една загубена битка със страха. Как ще живея живота си от тук насетне? Какъв ще бъде неговия смисъл? Трябва ли да вярвам на медиите, от които така или иначе съм се отказал отдавна? Очакването от това пътуване е нещото, което кара стомаха ми да се свива от приятно вълнение. Кара ме вечер да си лягам мечтаейки за нови предизвикателства и запознанства. На следващия ден спрях да се интересувам повече от самолетната катастрофа. Извадих борд бега от гардероба. Сложих неопрена, дъската и двете хвърчила и получих жестоко облекчение. Приключенският ми дух беше по-силен от всякога. Тръгвайки към летището не изпитвах никаква тревога, а единствено и само нетърпение за утрешния ден, в който щях да съм на плажа с приятели и правейки това, което обичам. В пет часа сутринта пристигнах на летището в Хургада с полет от Истанбул. Дебеличък и къдрав египтянин на име Шезли ме чакаше на летището. Аз го попитах: Шезли, опасно ли е тук? А той ми отговори: А на теб как ти изглежда? Беше топло, спокойно и силния вятър мяташе палмовите дървета във всички посоки. Ще се кара яко си казах аз и се отпуснах на седалката в колата. Така, както все по-отпуснат се чувствам и по време на фотосесиите, които правим. А на последната от тях съм в любимото си бяло, което между другото става все по-актуално.

1.jpg
2.jpg
3.jpg
4.jpg
5.jpg
6.jpg

Ако все още нямате бял панталон в гардероба си, вече не трябва да имате никакви колебания и бързо се сдобийте с такъв. Това не е просто мимолетна тенденция. Това се превръща в култ. Белите чино панталони са най-подходящия вариант, ако се чудите с какво точно да започнете шопинга за бяло. 

7.jpg
8.jpg
9.jpg
10.jpg

Докато в предишния си пост Летен костюм използвах поло тениска вместо риза и я комбинирах с костюм, този път съм в един по-кежуъл аутфит. За целта съм без сако, с чино панталони и обут със "слип-он" обувки. Да, точно тези обувки, които имам от миналата година, но вече станаха съвсем масови. 

11.jpg
12.jpg
13.jpg

Вече се върнах от Египет. Това пътуване остава като едно от най-вълнуващите в моята кариера на пътешественик. Скоро не съм бил на по-спокойно място. Хургада, освен че е екзотична, е и прекрасно място на което може да караш кайтсърф, а когато няма вятър да посетиш уейкборд парка в Ел Гуна. Аз направих всички тези неща. Сега съм щастлив, че преживях всичко това и не се поддадох на страха.

Бъдете щастливи,

Мони

P.S. Този пост е написан под влиянието на музиката на Radiohead

С какво съм облечен: Панталон: H&M ; Тениска: Zara; Обувки: Massimo Dutti

Снимки: Daniel Ivanov Photography

Фотоапарат: Canon 600D