Men in black

Понякога си мисля, че трябва да захвърля всички мотивационни книги, които имам. Проблемът всъщност не е в книгите, а в моите увлечения по крайностите. Представете си човек, който има достатъчно енергия и желание да прави нещата, които му харесват. Това звучи много добре, нали така? Този човек обаче, хваща някаква книга, в която някой си говори за преминаване на разни ми ти човешки граници и си казва: "Леле, колко съм се заблуждавал, че съм давал най-доброто от себе си. Та то минаването отвъд човешките възможности било съвсем далеч." Следва порция надъхване и всичко преминава във фазата на изготвяне на план как да се доближат пределите на тез пусти човешки възможности. Ето поради тази причина аз реших да сложа край на четенето на мотивационни книги. Отидох в книжарницата и потърсих любимия си Харуки Мураками. И какво да видя на рафта. Една негова книга, която не бях чел: "За какво говоря, когато говоря за бягането". Прочетох я на един дъх и се почувствах предаден. Не очаквах да чета мотивационна книга точно от Мураками. Не, че целта на автора е била да мотивира, когото и да било. Той просто споделя своето увлечение да тича всеки ден поне по 10 км и да бяга поне веднъж в годината пълен маратон. Проблемът беше, че аз намерих в тази книга описание на точно онова желание, което те кара постоянно да се надпреварваш не с кого да е, а със самия себе си.  И се припознах. И мисията ми да се укротя приключи точно тук. Но, мисията "блогър" очевидно още не е приключила. Уважаеми Дами и Господа, удоволствие за мен е да ви представя блогър облечен изцяло в черно.

1.jpg
2.jpg
3.jpg
4.jpg
5.jpg

Едва ли има смисъл да ви убеждавам, че всеки мъж трябва да притежава костюм. Вярвам, че повечето от вас имат такъв. Все някога сте ходили на сватба най-вероятно и се е наложило да си купите. Дори и да е бил вторият ви костюм след този от абитуриентския бал :). Ако решите да разнообразите с трети, бих ви посъветвал да разчупите консервативното разбиране за кройка и да заложите на нещо по-нестандартно, но в същото време адски актуално и забележимо.

6.jpg
7.jpg
8.jpg
9.jpg

Имахме лошия късмет да завали точно тогава, когато решихме да направим фотосесията, но пък анорака от матиран найлон влезна в употреба.

11.jpg
12.jpg

Докато подготвях този пост слушах един лайв на Depeche Mode от Берлин през 2014-а. Просто жесток. Едва ли има смисъл да говоря повече за тази банда. А още по-малко пък има смисъл да се впусна в хвалби за новото им парче "Where's The Revolution". Но, това парче носи своето послание. Навреме и на място.

С какво съм облечен: Сако: H&M Studio; Панталон: H&M Studio; Анорак: H&M Studio; Полуполо: H&M Studio; Обувки: Zara

Снимки: Daniel Ivanov Photography

Фотоапарат: Canon EOS-5D MARK II