Бомбър с щампа

Миналата седмица пътувах до Южна Корея. Обожавам дългите полети. Телефонът ти е изключен и никой не те безпокои. Или с други думи казано, имаш достатъчно време, за да четеш книги и да гледаш филми. До Сеул и обратно се събират над 24 часа във въздуха. През това време успях да изгледам 3 филма, да прочета една трета от "Елементарните частици" на Мишел Уелбек, както и да заема всевъзможни йога пози, докато подремвах. Та, ето каква беше селекцията ми от филми:

  • The Shallows - изборът на този филм беше много лесен. Обложката му беше със сърф в океана. Първите няколко минути от филма бяха много свежи. Готина мацка, чиито прелести хубаво се виждаха, докато обличаше неопрена. Беше на уникален таен спот, което е мечтата на всеки сърфист и хващаше уверено големите вълни. След това обаче, нещата се прецакаха. Тя остана на един риф, преследвана от акула и по тялото и постоянно се трупаха нови рани. Акулата беше твърде лошо настроена. Голяма борба падна, но с хепи енд.
  • Me Before You - реших да му дам шанс. Първата причина беше, че обожавам британския акцент и втората, че не беше лошо да ме залее малко романтика на път за Корея. Във филма се разказва за млад мъж, който след лош инцидент е прикован в инвалидна количка. Младо момиче пък е избрана за негова болногледачка. Сещате се какво се случва между тях. Но, филма не е с хепи енд. И въпреки това, посланието му е супер яко. Нещо, което самият аз се опитвам да изповядвам. И, разбира се, че пуснах сълзи на няколко пъти. 
  • Demolition - Понеже не можах достатъчно да се натоваря емоционално от "Me Before You", реших да гледам нещо още по-тежко. И кой друг може да влезе в такава роля по-добре от Джейк Джиленхол. Един от най-талантливите актьори за мен в момента. Началото на филма започна с инцидент на пътя, в който героят на Джиленхол загуби съпругата си. След това започна едно ходене по мъките, за да преодолее случилото се. Краят ми се стори хубав. Може би, защото и обзелата ме тъга по време на филма ме напусна.

А за книгата на Уелбек. Прекрасно четиво. Достатъчно цинична, за да я харесам. Но си мисля, че за да бъде човек циничен по такъв красив начин, трябва да е с над средно ниво на интелигентност. Интелигентността на човек не се познава по дрехите, но със сигурност може да положим известни усилия, за да подведем някого изглеждайки достатъчно добре. В последния си аутфит аз заложих отново на бомбър. Този път с щампа. 

1.jpg
2.jpg
3.jpg
4.jpg
5.jpg
6.jpg
7.jpg
8.jpg

Понеже се чувствам длъжен да ви улесня с моите постове относно какво актуално да си вземете за следващия сезон, то този път ви казвам: Вземете си панталони от варен деним !!! Без подгъв, а просто отрязани.

10.jpg

Музикалното оформление докато подготвях поста този път беше от The XX. И по-точно от последният им албум "I See You". А да, в тази връзка ще ви споделя какво разбирам аз под неочаквано щастие и радост от малките неща. Беше далечната 2013-а година по време на едно мое приказно пътешествие из Португалия. Няколко дни в артистичното Порто, една седмица сърф камп в Пениш, след което усетих и атмосферата на Лисабон. И влизайки в хостела в Лисабон, на стената окачена дъска с разни събития и какво да видя, с големи букви написано: The XX. Техен самостоятелен концерт и то същата вечер. Съответно, незабавно се отскочи до място, от което се купиха билети. И вечерта беше незабравима. И друг път бях гледал The XX на фестивали, но това тяхно събитие беше уникално. Т.е. препорчвам преживявания от този род горещо ;). А, сетих се и още нещо. По време на това пътуване прочетох "Съдби, по-лоши от смъртта" на Кърт Вонегът. Не знам защо си причиних това. Вонегът не ни е подвел със заглавието, но намирам тази книга за брилянтна. 

С какво съм облечен: Яке: H&M; Панталон: H&M; Риза: H&M; Трейнъри: Adidas

Снимки: Daniel Ivanov Photography

Фотоапарат: Canon EOS-5D MARK II